Етикет при шиене по поръчка: задължителен ли е за шивачи и ателиета

Етикет при шиене по поръчка – задължителен ли е, когато шивач или ателие изработва дреха по мерките на конкретен клиент? Краткият отговор е: по европейските правила за текстилното етикетиране персонализираните изделия, изработени от самостоятелно заети шивачи, са изключени от задължението за етикет за влакнест състав. Дългият отговор е по-интересен, защото изключението има граници, а на практика етикетът носи на ателието повече ползи, отколкото разходи. Тази статия е структурирана като дърво на решенията: отговорете си на няколко въпроса и ще знаете какво се изисква във вашия случай.

Какво казва регламентът

Регламент (ЕС) 1007/2011 урежда наименованията на текстилните влакна и етикетирането на влакнестия състав. Той се прилага за текстилни продукти, които се „предоставят на пазара“ в ЕС. В член 2 регламентът изрично изключва от обхвата си персонализираните текстилни продукти, изработени от самостоятелно заети шивачи, както и работата на изпълнители, които обработват материал на клиента, без собствеността върху него да се прехвърля. Освен това Приложение V изброява продукти, за които етикет за състав изобщо не е задължителен. Текстът на регламента е достъпен в EUR-Lex, а Европейската комисия е публикувала и документ с въпроси и отговори по прилагането му.

Дърво на решенията: трябва ли ми етикет за състав

  1. Дрехата шие ли се по индивидуални мерки за конкретен клиент?
    • Не – шиете серия по стандартни размери за продажба (магазин, онлайн, пазар). Изключението не важи. Нужен е етикет за състав, трайно прикрепен, четлив и на езика на страната, в която продавате.
    • Да – преминете към въпрос 2.
  2. Работите ли като самостоятелно зает шивач или малко ателие, което изработва изделието лично?
    • Да – изделието попада в изключението за персонализирани продукти. Етикетът за състав не е задължителен по регламента.
    • Не – например фабрика, която шие „по мярка“ в голям обем, или марка с онлайн конфигуратор, където изделието се произвежда от трета страна. Тук е разумно да се приеме, че правилата важат, и да се постави етикет.
  3. Платът донесен ли е от клиента?
    • Да – ако само ушивате плат на клиента, вие предоставяте услуга, а не продавате текстилен продукт. Отново етикет за състав не е задължителен, но е добре да запишете в поръчката какъв е платът.
    • Не – вие осигурявате материала. Ако все пак е индивидуална поръчка от шивач, изключението важи.
Внимание: изключението е само за етикетирането на влакнестия състав по регламента. То не отменя общите изисквания за информиране на потребителя и безопасност на продуктите – например при детски дрехи с връзки и малки части.

Кога изключението лесно се губи

Много ателиета постепенно добавят „готова“ колекция: няколко модела в размери S–XL, които се продават от витрината или в социалните мрежи. В момента, в който изделието не е изработено за конкретен човек по негови мерки, то е обикновен текстилен продукт и трябва да има етикет за състав. Същото важи, ако продавате остатъци от поръчки, мостри или изделия, ушити „на склад“. Добрата практика е да имате еднакъв етикетен пакет за всичко, за да не се налага да помните кое изделие под какъв режим е.

Защо етикетът е добра идея и когато не е задължителен

1. Марката остава в гардероба на клиента

Шитата по поръчка дреха се носи години. Етикетът с името на ателието е единствената ви реклама, която клиентът вижда всеки път, когато я облече, и която приятелите му виждат, когато я свали в гардероб или на закачалка.

2. Правилна поддръжка = по-малко рекламации

Най-честата причина ушита по поръчка дреха да се свие, да избледнее или да се деформира е грешно пране. Етикет със символи за поддръжка по ISO 3758 – температура на пране, белене, сушене, гладене, химическо чистене – прехвърля отговорността към клиента и намалява споровете.

3. Възприятие за стойност

Ръчно изработено сако без етикет изглежда незавършено. Тъкан етикет с името на шивача, а при костюми и с името на клиента и датата на изработка, превръща дрехата в лично изделие и оправдава по-високата цена.

4. Готовност за растеж

Ако един ден започнете серийно производство, вече ще имате утвърден дизайн и доставчик на етикети.

Какво да има на етикета на ателието

Етикет Съдържание Позиция
Марков Име или лого на ателието, по желание град На врата, на хастара под джоба на сакото
Персонален Име на клиента, дата, номер на поръчка Вътрешен джоб или хастар
Поддръжка Състав (дори да не е задължителен) и символи за грижа Страничен шев или вътрешен шев на хастара

За ателиета, които не искат голяма поръчка, удобно решение е стандартен тъкан етикет с името на ателието, а информацията за поддръжка да се пише на отделен сатенен или печатан етикет. Персоналните данни на клиента могат да се извезват или да се надпишат с текстилен маркер върху празно поле.

Често задавани въпроси

Трябва ли етикетът да е на български, ако шия за клиент в България?

Ако изключението важи, регламентът не изисква етикет. Ако обаче поставяте информация за поддръжка, логично е тя да е на езика, който клиентът разбира – символите по ISO 3758 решават проблема, защото са разбираеми навсякъде.

Важи ли изключението за поправки и преправки?

Поправката на дреха на клиента е услуга, а не предоставяне на нов продукт на пазара, затова нов етикет не се изисква.

Мога ли да ползвам общ етикет за състав, ако шия от различни платове?

Не – етикетът за състав трябва да отговаря на конкретното изделие. Затова за ателиета най-практично е марковият етикет да е общ, а съставът – на отделен етикет, попълнен според плата.

Bul-tex произвежда тъкани и сатенени етикети за ателиета и марки – вижте моделите в колекцията етикети, а за довършителни детайли разгледайте копчетата и конците. За етикет с името на вашето ателие ни пишете. Още за задължителната информация ще намерите в статиите за етикети.