Машина за пришиване на копчета: верижен или совалков бод

Машината за пришиване на копчета е едно от първите специализирани устройства, които малкият цех или ателието купува, когато обемите растат. Ръчното пришиване на копчета на 200 ризи отнема цял ден; на машина същата работа става за час-два. Но изборът между верижен и совалков бод не е само въпрос на скорост. Той определя дали копчето ще остане на мястото си след стотици пранета, или ще падне при първото дръпване на конеца. В тази статия обясняваме как работят двата вида машини, какво означават броят бодове и как да проверите резултата с тест за опън.

Как работи машината за копчета

  1. Позициониране. Копчето се поставя в клещи (държач), които го притискат към плата. При автоматичните модели копчетата се подават от вибриращ бункер.
  2. Цикъл на бодовете. Иглата се движи само вертикално, а клещите с копчето се местят наляво-надясно и напред-назад, така че иглата да влиза последователно в дупките.
  3. Закрепване. В края на цикъла машината прави няколко закрепващи бода, за да не се разплете шевът.
  4. Отрязване. Конецът се отрязва автоматично и машината спира, готова за следващото копче.

Целият цикъл трае около секунда. Програмата определя броя бодове, реда на дупките (успоредно „=“ или кръстосано „X“ при 4 дупки) и дали ще има закрепване.

Верижен бод с един конец

Класическите машини с верижен бод работят с един конец, без совалка. Отдолу конецът се захваща от кука и образува верига от бримки. Предимствата са ясни: няма шпули за смяна, по-малко спирания и по-висока производителност. Затова верижният бод е типичен за масово производство на ризи и тениски.

Слабостта е също ясна: ако краят на веригата не е добре закрепен, достатъчно е да се дръпне конецът от обратната страна и целият шев се разплита. Копчето не се чупи – просто пада. Модерните машини решават проблема с програми за закрепване и възел в края, но при износени настройки рискът остава.

Совалков бод с два конеца

Совалковият бод използва горен конец и долен конец от шпула. Двата конеца се преплитат в самия плат, като при обикновената шевна машина. Резултатът е шев, който не се разплита при прекъсване на един бод – всеки бод е самостоятелно заключен. Минусът е по-ниската производителност: шпулата трябва да се сменя, а машината е малко по-бавна.

Сравнение

Критерий Верижен бод (1 конец) Совалков бод (2 конеца)
Скорост По-висока По-ниска
Смяна на шпула Не е нужна Да
Риск от разплитане Има, ако краят не е закрепен Минимален
Разход на конец По-голям По-малък
Вид отдолу Верижка от бримки Плоски бодове
Типична употреба Ризи, тениски, масови серии Палта, работно и детско облекло

Колко бода на копче

Машините обикновено работят с програми от 8, 16 или 32 бода на цикъл. Практичните ориентири:

  • 2 дупки, лека риза: 8–12 бода.
  • 4 дупки, риза или блуза: 16 бода (по 8 на всяка двойка дупки).
  • 4 дупки, сако, палто, работно облекло: 16–32 бода, плюс закрепване.
  • Копчета с краче: изискват специални клещи; при тежки дрехи често се пришиват на ръка.

Повече бодове не винаги е по-добре. Твърде много бодове натоварват дупките на копчето и могат да пробият плата, а при тънки седефени копчета иглата, ударила ръба на дупката, може да напука копчето.

Краче от конец

При дебели платове копчето има нужда от „краче“ – няколко милиметра конец между копчето и плата, за да има място за другия слой при закопчаване. Някои машини правят краче с повдигане на клещите; при други то се обвива на отделна машина или на ръка. Без краче копчето се дърпа и конецът се протрива бързо.

Как изборът влияе на теста за опън

Тестът за опън проверява колко сила издържа пришитото копче, преди да се откъсне. В изискванията на много търговци за детско облекло често се среща стойност около 90 N, задържана 10 секунди. При теста има три възможни слаби места: конецът, копчето (дупките) и платът.

  • Совалковият бод обикновено дава по-стабилни резултати, защото шевът не може да се „отвие“.
  • Верижният бод минава теста, ако закрепването в края е правилно, но е по-чувствителен към настройките.
  • Броят бодове и дебелината на конеца влияят повече от вида бод, когато копчето е много здраво.
Съвет за ателиета: правете тест за опън на 5 копчета от всяка нова комбинация от плат, копче и конец, преди да пуснете серията. Записвайте настройките на машината, за да ги повторите при следваща поръчка.

Чести проблеми и решения

  • Копчета, които падат след пране: проверете закрепването в края на верижния бод и опъна на конеца.
  • Счупени копчета на машината: иглата удря ръба на дупката – проверете центровката на клещите и размера на копчето спрямо програмата.
  • Скъсан конец по време на цикъла: твърде тънка игла за конеца или остри ръбове на дупките.
  • Набръчкан плат под копчето: прекалено висок опън или твърде много бодове за лек плат.
  • Копчето е накриво: клещите не държат копчето равно – почистете ги и проверете за износване.
  • Различни резултати между смените: запишете програмата, иглата и опъна за всеки артикул и ги проверявайте в началото на всяка смяна.

Конец и копче: какво да изберете

  • Конец: за машинно пришиване на копчета се използва по-дебел конец от този за шевовете. Полиестерният конец №80 е по-здрав от №120 и е разумен избор за копчета на средни и тежки платове.
  • Копче: при автоматично пришиване еднаквите размери и равномерно пробитите дупки са критични. Полиестерните и урея копчета са най-предвидими; естествените материали изискват по-внимателна настройка на клещите.
  • Седеф: намалете скоростта и проверете центровката, за да не удря иглата в ръба на дупката.

Bul-tex предлага шевни конци №80 и №120 в основни цветове, както и полиестерни копчета и копчета за риза, подходящи за машинно пришиване. Ако подготвяте серия и търсите копчета в голямо количество, свържете се с нас. Още теми за производството ще намерите в статиите за производство.