Етикетът на винтидж дреха е като пръстов отпечатък: по него може да се познае годината с изненадваща точност, ако знаете какво да гледате. Символите за пране, начинът на изписване на състава, името на държавата в „Made in“, дори материалът и тъканта на самия етикет издават епохата. Като производител на етикети познаваме добре как са се променяли технологиите и правилата – затова събрахме 10 улики, които колекционери, търговци на винтидж и любопитни купувачи могат да използват.
Важно: една улика рядко е достатъчна. Етикетите се сменят, марките използват стари запаси, а правилата влизат в сила постепенно. Търсете поне три съвпадащи признака и ги комбинирайте с конструкцията на дрехата.
1. Има ли изобщо етикет за поддръжка?
В САЩ правилото на Федералната търговска комисия, задължаващо дрехите да имат постоянен етикет с инструкции за поддръжка, е прието през 1971 г. и влиза в сила през 1972 г. Американска дреха без етикет за поддръжка с голяма вероятност е отпреди 70-те години. В Европа практиката се развива по сходно време, но без единна дата – затова уликата е по-сигурна при американски изделия.
Метални етикети Е-2299 Никел 2 x 0.5 см – Нежен дизайн за лазерно брандиране
Тъкан етикет 10 см х 2.5 см - декоративен етикет
Тъкан етикет 4 см х 3 см – печат на марка
2. Символи или текст
Международната система от символи за поддръжка се развива от GINETEX, създадена през 1963 г., а първото издание на стандарта ISO 3758 излиза през 1991 г. Ориентировъчно:
- само текст („Перете на ръка в хладка вода“) – по-стара дреха или американски пазар до средата на 90-те;
- символи плюс текст на няколко езика – 80-те и 90-те в Европа;
- само символи на компактен сатенен етикет – типично за последните десетилетия.
В САЩ символите са разрешени като заместител на текста едва от края на 90-те години – американска дреха само със символи е по-нова.
3. Държавата в „Made in“
Това е една от най-сигурните улики, защото държавите имат точни дати:
| Надпис | Указва период |
|---|---|
| „Произведено в НРБ“ | Преди 1990 г., когато Народна република България става Република България |
| Made in West Germany | 1949–1990 |
| Made in USSR | До 1991 г. |
| Made in Czechoslovakia | До края на 1992 г. |
| Made in Yugoslavia | Обикновено до началото на 90-те |
Обратно: „Made in Bangladesh“ или „Made in Vietnam“ на масова дреха най-често означава по-нова продукция, тъй като тези страни стават масови износители по-късно.
4. RN и WPL номера (американски дрехи)
Американските етикети често носят RN номер – регистрационен номер на фирмата, въведен с Закона за идентификация на текстилни влакна, в сила от 1960 г. По-старите WPL номера са за вълнени изделия от 40-те и 50-те години. Номерът може да се провери в базата данни на FTC и да покаже кога фирмата е регистрирана – долната граница за датата на дрехата.
5. Как е изписан съставът
Търговските наименования издават епохата: Orlon, Dacron, Crimplene, Trevira са типични за 50-те до 70-те. Еластанът (Lycra) се появява на пазара от края на 50-те години, така че дреха с еластан не може да е по-стара. В ЕС общите наименования на влакната са хармонизирани от началото на 70-те, а днес се прилага Регламент (ЕС) 1007/2011, който изисква точни наименования и проценти. Ако съставът е посочен без проценти („вълна, найлон“), това е по-стара практика.
6. Материал на самия етикет
- Тъкан етикет с тафтена основа и едри конци – по-старите тъкани етикети са по-груби, с видимо по-малко детайли.
- Тънък сатен с печат – станал масов за етикети за поддръжка от 70-те и 80-те.
- Найлонов печатен етикет, който шумоли – типичен за 80-те и 90-те.
- Много фин жакард (дамаск) със ситен текст – по-нова технология на тъкане.
- Печат директно върху плата вместо етикет – масово от 2000-те насам.
7. Начин на рязане на ръба
Ръбовете, сгънати и пришити, са типични за по-старите етикети. Горещо рязаните и запечатаните ръбове се разпространяват с масовото навлизане на синтетичните основи. Ултразвуковото рязане с мек ръб е характерно за по-новите етикети.
8. Шрифт и дизайн на логото
Марките често сменят логото си и любителите поддържат хронологии. Сравнете шрифта с архивни реклами на марката от каталози и списания. Дори малки детайли – точка вместо тире, наличие на ® – могат да датират дрехата в рамките на няколко години.
9. Синдикални етикети
Много американски дамски дрехи носят етикета на синдиката ILGWU. Дизайнът му се променя през десетилетията, а самият синдикат престава да съществува самостоятелно през 1995 г. Наличието и видът на този етикет са популярна и сравнително точна улика.
10. Пощенски кодове, уебсайтове и баркодове
Американските пощенски кодове (ZIP) се въвеждат през 1963 г.; адрес без код на етикета подсказва по-стара дреха. Уебсайт на етикета означава края на 90-те или по-късно, а QR код – последните години.
Чест капан: сменени и добавени етикети
Винтидж дрехите често минават през ръцете на шивачи и търговци. Етикетът може да е изрязан, за да не дразни, да е пришит от друга дреха или да е добавен по-късно от магазин. Обърнете внимание дали конецът, с който е пришит етикетът, съвпада с конеца на съседните шевове, дали дупките от иглата са на същото разстояние и дали етикетът не е зашит „на ръка“ в дреха, ушита изцяло на машина. Разминаване в тези детайли означава, че етикетът не е надежден свидетел.
Как да комбинирате уликите
- Започнете с „Made in“ и наличието на символи – те стесняват периода до десетилетие.
- Прочетете състава: търговски наименования, проценти, еластан.
- Огледайте материала и ръба на етикета.
- Проверете фурнитурата – вида на ципа и копчетата. Металните ципове и определени марки ципове помагат да се потвърди периодът; повече за ципове ще намерите в раздела ципове.
- Сравнете логото с архиви.
Урокът за днешните марки
Етикетът, който пришивате днес, ще бъде улика за някой колекционер след 30 години. Добре изтъканият етикет от полиестер оцелява по-дълго от самата дреха – затова той носи марката ви и в живота на дрехата втора ръка. Ако създавате собствена колекция, разгледайте тъканите и сатенените етикети в колекцията етикети или поръчайте етикет по ваш дизайн през страницата за контакт.
