Етикетът за състав на текстил е единственият етикет на дрехата, който европейското законодателство прави изрично задължителен. Регламент (ЕС) № 1007/2011 определя кога трябва да има такъв етикет, какви наименования на влакна можете да използвате, в какъв ред се изписват процентите и как трябва да бъде закрепен. За малка марка или ателие, което тепърва пуска колекция, това изглежда като бюрокрация, но всъщност правилата са кратки и логични. В това ръководство ги разглеждаме едно по едно и завършваме с чеклист, който можете да използвате, преди да поръчате етикетите си.
Кои продукти попадат в обхвата
Регламентът се прилага за текстилни продукти, когато се предоставят на пазара на Съюза (чл. 2). Текстилен продукт е всеки суров, полуобработен или готов продукт, съставен изцяло от текстилни влакна. Важното уточнение е, че като текстилни се третират и продукти, които съдържат най-малко 80% текстилни влакна по тегло – например чанта от плат с метални детайли или дреха с кожени апликации, при която текстилът преобладава.
Има и изключения. Приложение V към регламента изброява продукти, за които етикетът за състав не е задължителен – например играчки, продукти за еднократна употреба, текстилни части на обувки и редица дребни артикули. Ако шиете дрехи, бельо, домашен текстил или аксесоари от плат, почти сигурно сте в обхвата.
Жакардов тъкан етикет LBL 0057 5 x 4.5 см – двустранен бял със сини букви, мек премиум дизайн, с лого
Жакардов тъкан етикет LBL 0023 8 x 4 см – премиум вълнообразен дизайн, персонализиран с лого
Жакардов тъкан етикет LBL 0044 8 x 4 см – черна основа с бели тъкани букви, уникален дизайн, мек премиум стил, с лого
Какво точно трябва да пише на етикета
1. Само законово признати наименования на влакна
Член 5 изисква за описание на състава да се използват само наименованията от Приложение I – памук, лен, вълна, коприна, полиестер, полиамид, вискоза, еластан, акрил и т.н. Не пишете търговски имена като „микрофибър“ или „бамбукова материя“ на мястото на влакното. Търговската марка на влакното може да стои непосредствено преди или след законовото наименование, но не вместо него.
2. Проценти по тегло в низходящ ред
При смесени материи всички влакна се изписват с наименование и процент по тегло, подредени от най-голямото към най-малкото (чл. 9). Пример: „65% полиестер, 35% памук“, а не обратното. Регламентът допуска производствен допуск от 3% между декларирания състав и резултата от лабораторен анализ (чл. 20) – за подробности вижте и нашата статия за процентите на етикета.
3. „100%“ само при чист състав
Думите „100%“, „чист“ или „изцяло“ са позволени само ако продуктът е съставен изключително от едно влакно (чл. 7). Допуска се до 2% чужди влакна по тегло, ако са технически неизбежни при добра производствена практика.
4. Отделен състав за отделните части
Ако продуктът има две или повече текстилни части с различен състав – например горница и подплата – съставът се посочва за всяка от тях (чл. 11). Части под 30% от общото тегло, които не са основна подплата, могат да не се посочват.
5. Нетекстилни части от животински произход
Ако има кожа, косъм или пера като нетекстилни части, на етикета трябва да стои фразата „Съдържа нетекстилни части от животински произход“ (чл. 12).
Как трябва да изглежда и да е закрепен етикетът
Член 14 изисква етикетът или маркировката да са трайни, лесно четливи, видими и достъпни, а когато става дума за етикет – здраво закрепени. На практика това означава етикет, който издържа пране и гладене, без текстът да изчезне. Затова за дрехи предпочитаните решения са пришит сатенен етикет с печат или тъкан етикет, а не хартиен стикер.
Член 16 добавя, че информацията за състава се изписва с еднакъв шрифт, размер и стил и ясно се отделя от останалата информация. Тя трябва да е видима за купувача и преди покупката – включително в онлайн магазина. Езикът е официалният език на държавата, в която продуктът се продава на потребителя; за България това означава състав на български. По темата сме подготвили отделна статия за етикета на български език.
Съвет: в бизнеса между фирми (например когато продавате на търговец) етикетът може да бъде заменен с търговски документи (чл. 14, ал. 2). При продажба на краен клиент обаче етикетът или маркировката са задължителни.
Кой отговаря за етикета
Според чл. 15 производителят отговаря за наличието на етикета и за точността на информацията. Вносителят или дистрибуторът, който пуска продукта под собствено име или търговска марка, или пришива свой етикет, се смята за производител. Търговецът на дребно също трябва да се увери, че продуктите носят правилната маркировка. Ако правите дрехи по поръчка за чужда марка, уговорете писмено кой осигурява съдържанието на етикета.
Какво не изисква регламентът
Регламент 1007/2011 урежда само състава на влакната. Той не прави задължителни символите за поддръжка, размера или „Made in“. Символите за пране (по стандарта ISO 3758) са доброволни на ниво ЕС, но на практика купувачите ги очакват и някои държави имат свои национални изисквания. Освен това общата продуктова безопасност и потребителското законодателство изискват данни за производителя или вносителя – затова повечето марки ги поставят на същия етикет.
Чеклист преди да поръчате етикети за състав
- Проверете дали продуктът съдържа поне 80% текстилни влакна и дали не е в Приложение V.
- Вземете от доставчика на плата точния състав в проценти по тегло – не по оглед.
- Изпишете влакната с наименованията от Приложение I, в низходящ ред.
- Използвайте „100%“ само при еднокомпонентен състав.
- Посочете състава на подплатата и другите основни части отделно.
- Подгответе текста на езика на всяка държава, в която ще продавате.
- Изберете материал, който издържа поне толкова пранета, колкото и дрехата.
- Определете мястото на пришиване – обикновено в страничния шев или под марковия етикет.
- Оставете място за символи за поддръжка и данни за производителя.
- Покажете същия състав и в продуктовата страница на онлайн магазина.
Какъв етикет да изберете за състава
За етикети за състав и поддръжка най-често се използва печатан сатенен или полиестерен етикет, защото може да побере много текст на няколко езика, мек е и не дразни кожата. Марковият етикет на врата пък обикновено е тъкан, жакардов или печатан канвас. В категория Етикети ще видите тъкани, сатенени, канвас и метални етикети, а за декоративни и функционални ленти разгледайте лентите. Повече практични материали има в раздела съвети за етикети.
Пълният текст на регламента можете да прочетете в EUR-Lex. Ако подготвяте собствени етикети за състав или марка, Bul-tex произвежда и доставя етикети по дизайн на клиента – свържете се с нас с размерите и текста, и ще предложим подходящ материал.
Често задавани въпроси
Трябва ли етикет за състав на ръчно ушита дреха, продавана в Etsy или Instagram?
Да. Регламентът не прави разлика между голям производител и малко ателие – щом продуктът се предоставя на пазара в ЕС, той трябва да има етикет или маркировка за състава.
Може ли съставът да е само на опаковката?
За повечето дрехи – не, защото маркировката трябва да е трайна и да остане с продукта. Само за някои продукти, изброени в регламента, е достатъчно общо етикетиране на опаковката.
Може ли да напиша „PES“ вместо „полиестер“?
По-безопасно е да изписвате пълното наименование от Приложение I на езика на държавата. Съкращенията не са сред законовите наименования и могат да бъдат приети за неясни.
