Отговорността за етикетирането на текстил е въпрос, който изненадващо често остава без ясен отговор: марката смята, че цехът ще постави етикета, цехът чака етикетите от марката, а магазинът приема, че щом дрехата е доставена, всичко е наред. Регламент (ЕС) № 1007/2011 обаче разпределя задълженията много точно – по веригата от производителя до търговеца. В тази статия ще разгледаме кой какво дължи, кога един търговец става „производител“ по смисъла на закона и в кои случаи търговските документи могат да заменят физическия етикет.
Основното правило
Текстилните продукти могат да се предоставят на пазара в ЕС само ако са етикетирани или маркирани в съответствие с регламента. Етикетът трябва да е траен, лесно четлим, видим и достъпен, а за продукти, предназначени за потребители в България – на български език. Съставът трябва да е видим за купувача и преди покупката, включително при онлайн продажба. Кой обаче гарантира, че това е изпълнено, зависи от ролята ви във веригата. Една и съща фирма може да има различни роли за различните продукти – например да е производител на собствената си колекция и дистрибутор на чужди марки в същия магазин – затова е добре да разгледате всеки продукт поотделно.
Печатан канвас етикет LBL 0072 6.5 x 5 см – с бял печат, мек премиум дизайн, с лого
Тъкан етикет 9 см х 3.5 см сгънат - с лого на клиента
Метални етикети Е-2298 Gun Metal 2 x 0.4 см – С остри краища, за лазерно брандиране
Кой какво дължи: роли по веригата
| Роля | Основно задължение | На практика |
|---|---|---|
| Производител (установен в ЕС) | Осигурява етикета и точността на информацията в него | Определя състава, поръчва етикетите, носи отговорност за верността им |
| Вносител | Поема задълженията на производителя, ако той не е установен в ЕС | Проверява и, при нужда, добавя етикети на български преди продажба |
| Дистрибутор / търговец | Гарантира, че продава само продукти с подходящ етикет | Проверява наличието на етикет, не продава неетикетирани дрехи |
| Дистрибутор с „собствена“ роля | Счита се за производител | Продава под своя марка, сам поставя или променя етикета |
Последният ред е ключов: според член 15 от регламента дистрибутор, който пуска продукт на пазара под свое име или търговска марка, сам поставя етикета или променя съдържанието му, се счита за производител – с всички произтичащи задължения.
Пет практични сценария
1. Марка, която шие в собствено ателие
Ясен случай: марката е производител. Тя определя състава по информацията от доставчика на плат, поръчва етикетите за състав и поддръжка и отговаря за верността им.
2. Марка, която възлага шиенето на цех
Цехът шие, но дрехите се продават под името на марката – следователно марката е производителят по смисъла на регламента. Цехът може да пришие етикетите, но отговорността за съдържанието е на марката. Затова в поръчката към цеха е добре да опишете точно кой етикет, къде и как се поставя, а етикетите за състав да одобрите писмено.
3. Вносител на дрехи от държава извън ЕС
Ако производителят е в Турция, Китай или друга държава извън ЕС, вносителят поема неговите задължения за етикета. Ако дрехите пристигат с етикети само на английски или турски, вносителят трябва да осигури информацията на български преди продажба – например с допълнителен вшит или добре закрепен етикет.
4. Магазин, който продава чужди марки
Магазинът е дистрибутор. Той не е длъжен да проверява лабораторно състава, но трябва да се увери, че всяка дреха има етикет, изискван от регламента. Ако магазинът изреже оригиналния етикет и постави свой, вече се счита за производител.
5. Продажба между фирми
Когато текстилни продукти се доставят на икономически оператори във веригата – например полуготови изделия, предавани от един цех на друг – регламентът позволява етикетите да бъдат заменени или допълнени от придружаващи търговски документи. Това облекчение не важи за продукта, който стига до крайния потребител: той трябва да има етикет.
Важно: регламентът не се прилага за изделия по индивидуална поръчка, ушити от самостоятелно заети шивачи, нито за работа на ишлеме, при която собствеността върху материала не се прехвърля. Ако обаче ателието шие серийно и продава готови дрехи, то е производител.
Не само съставът: името и адресът на производителя
Отделно от изискванията за състава, Регламент (ЕС) 2023/988 за общата безопасност на продуктите изисква върху продукта, опаковката или придружаващ документ да са посочени името или марката и пощенски и електронен адрес на производителя, а при внос – и на вносителя. На практика много марки поставят тази информация на гърба на етикета за поддръжка или на картонения етикет.
Какво да направите според ролята си
- Ако сте марка: пазете спецификацията на плата от доставчика (състав в проценти), направете шаблон за етикета за състав и одобрявайте всяка нова версия писмено.
- Ако сте вносител: проверявайте етикетите при всяка доставка и имайте готов вариант на етикет на български за дрехите, които не го съдържат.
- Ако сте магазин: при приемане на стоката проверявайте за етикет за състав; изисквайте от доставчика коригиране, ако липсва.
- Ако сте цех: уточнявайте писмено кой осигурява етикетите и каква информация съдържат.
Често задавани въпроси
Кой контролира етикетирането в България?
Контролът по пазара на текстилни продукти у нас се осъществява от Комисията за защита на потребителите. При несъответствие отговаря операторът, който е пуснал или предоставил продукта на пазара – според ролята му във веригата.
Ако доставчикът на плат е дал грешен състав, кой отговаря?
Пред потребителя и контролните органи отговаря производителят на дрехата – тоест марката. Затова е добре да изисквате писмена спецификация и при съмнение – лабораторен анализ.
Може ли съставът да е само на сайта при онлайн продажба?
Не. Съставът трябва да е видим преди покупката (в описанието на продукта) и също така на етикета на самата дреха.
Етикети за състав и поддръжка от Bul-tex
Bul-tex произвежда и доставя етикети за дрехи – тъкани, сатенени и печатни – включително етикети за състав и поддръжка по ваш текст. Ако сте марка или вносител и ви трябват етикети на български, свържете се с нас. Пълния текст на регламента ще намерите в EUR-Lex, а още практични материали – в рубриката Етикети.
