Процентно съдържание на влакна на етикета: ред, „други влакна“ и допуск 3%

Процентното съдържание на влакна на етикета изглежда като най-простата част от етикетирането – взимате състава от доставчика на плата и го преписвате. На практика точно тук се правят най-много грешки: обърнат ред, „100% памук“ на плат с еластан, забравена подплата или проценти, които не дават сбор 100. Регламент (ЕС) 1007/2011 дава ясни правила, а в тази статия ги превръщаме в последователност от стъпки с примери, които можете директно да използвате.

Стъпка 1: Вземете точния състав по тегло

Процентите на етикета са по тегло, а не по площ или брой нишки. Поискайте от доставчика техническа спецификация на плата. Ако той дава състав само на основния плат, проверете отделно подплатата, джобовете, ластика и бродерията – те може да имат друг състав. Не разчитайте на тест с огън или на „по пипане“; при съмнение направете лабораторен анализ.

Стъпка 2: Подредете влакната в низходящ ред

Член 9 изисква при смесени продукти всички влакна да се изпишат с наименование и процент по тегло, в низходящ ред. Най-голямото количество е първо.

  • Правилно: 60% памук, 37% полиестер, 3% еластан
  • Грешно: 3% еластан, 37% полиестер, 60% памук
  • Грешно: памук/полиестер/еластан (без проценти)

Стъпка 3: Решете дали може да пишете „100%“

„100%“, „чист“ или „изцяло“ се допускат само за продукт, съставен изключително от едно влакно (чл. 7). Има едно облекчение: до 2% чужди влакна по тегло се допускат, ако са технически неизбежни при добра производствена практика и не са добавени системно. При кардирани продукти този праг е 5%.

Внимание: ако платът е 97% памук и 3% еластан, това не е „100% памук“. Еластанът е добавен умишлено и трябва да се посочи.

Стъпка 4: Кога може да се ползва „други влакна“

Регламентът допуска терминът „други влакна“ в няколко ситуации:

  1. Малки количества, трудни за определяне. Влакна, които поотделно са до 5% от теглото, или общо до 15%, могат да се обозначат като „други влакна“, ако е трудно да се определят по време на производството, като се посочи общият им процент (чл. 9, ал. 2).
  2. Влакна, които още не са в Приложение I. Те могат да се обозначат като „други влакна“ с общия процент по тегло непосредствено преди или след това (чл. 9, ал. 5).
  3. Продукти с труден за определяне състав. За тях може да се използва „смесени влакна“ или „неуточнен текстилен състав“ (чл. 9, ал. 4) – типично за продукти от рециклирани остатъци.

Пример: „70% вискоза, 25% полиамид, 5% други влакна“.

Стъпка 5: Декоративни и антистатични влакна

Видимите, изолируеми влакна с чисто декоративен ефект, които не надвишават 7% от теглото на готовия продукт, не е задължително да се посочват (чл. 10). Типичен пример е тънка метална нишка (люрекс) в плетиво. Антистатичните влакна до 2% също може да не се включват. Ако посочите декоративното влакно доброволно, правилата за реда остават.

Стъпка 6: Отделни части – отделни състави

При продукт с две или повече текстилни части с различен състав всяка се изписва отделно (чл. 11). Части под 30% от общото тегло, които не са основна подплата, може да не се посочват.

Продукт Как да изпишете състава
Сако с подплата Основен плат: 70% вълна, 30% полиестер. Подплата: 100% вискоза
Дънки с еластан 98% памук, 2% еластан
Пуловер с люрекс 4% 80% акрил, 20% вълна (люрекс може да не се посочва)
Тениска от смес 50% памук, 50% полиестер
Бельо с дантела Основен плат: 92% полиамид, 8% еластан. Дантела: по избор, ако е под 30%

За коригиращо бельо, бродирани и кадифени изделия има специални правила в Приложение IV на регламента – там може да се посочи съставът на определени части.

Стъпка 7: Проверете допуска от 3%

Член 20 допуска производствен допуск от 3% между декларирания състав и резултата от анализ, изчислен спрямо общото тегло на влакната. Ако сте декларирали 60% памук, лабораторен резултат 58% или 62% е в допуска. Резултат 55% вече е проблем. Допускът е за естествените колебания в производството на плата, не за закръгляне на удобни числа.

Съвет: не закръгляйте до кръгли проценти. Ако спецификацията е 63/34/3, пишете точно това, а не „65/35“, което изтрива еластана.

Стъпка 8: Формат и език

Съставът се изписва с еднакъв шрифт, размер и стил и се отделя ясно от другата информация (чл. 16). Използвайте наименованията от Приложение I на езика на държавата на продажба – в България на български. Търговската марка на влакното може да стои непосредствено до законовото наименование, напр. „8% еластан (LYCRA®)“.

Национални особености

Регламентът е пряко приложим в целия ЕС, но някои държави имат исторически свои практики и тълкувания, например за реда при смеси без доминиращо влакно. Ако изнасяте за конкретен пазар, проверете актуалните изисквания там. Пълният текст на правилата е в Регламент (ЕС) 1007/2011 в EUR-Lex.

Най-чести грешки, които виждаме

  • Сбор 99% или 101%. Получава се при закръгляне на всеки процент поотделно. Коригирайте най-голямото влакно, така че сборът да е точно 100.
  • Еластанът е изчезнал. Платът е стреч, а на етикета пише само памук – купувачът и инспекторът веднага ще забележат.
  • Съставът на подплатата липсва. При якета и сака подплатата почти винаги е основна част и трябва да се посочи.
  • Различен състав в сайта и на етикета. Онлайн описанието трябва да съвпада с етикета, защото купувачът вижда състава преди покупката.
  • Търговско име вместо влакно. „Тенсел“ без „лиосел“ или „модал“ без законовото наименование не е достатъчно.

Бърз чеклист

  • Сборът е точно 100%.
  • Редът е низходящ.
  • „100%“ само при едно влакно.
  • Подплатата и основните части са посочени отделно.
  • Без съкращения като CO, PES, EA.
  • Текстът е на езика на държавата на продажба.

Къде да отпечатате състава

За етикет за състав най-подходящ е сатенен или полиестерен етикет с печат – мек е, побира много текст и издържа пране. Разгледайте етикетите в Bul-tex, включително сатенени етикети с печат, и сатенените ленти за собствено производство. Bul-tex произвежда етикети по ваш текст и размер – изпратете ни запитване. Още практични съвети има в статиите за етикети.