Казеиновите копчета, познати и с търговското име галалит, са направени от нещо, което едва ли бихте свързали с модата – мляко. В началото на XX век тази „млечна пластмаса“ е един от най-популярните материали за копчета в Европа: ярко оцветена, лесна за обработка и устойчива на ютията. Днес казеиновите копчета се търсят от колекционери на винтидж дрехи и отново се обсъждат в контекста на биоматериалите. Ето историята, свойствата и слабостите на галалита – и какво означава това за съвременния дизайнер.
Как се прави пластмаса от мляко
Казеинът е основният белтък в млякото – около 80% от белтъците в кравето мляко. За производството на галалит обезмасленото мляко се третира със сирище или киселина, казеинът се утаява, промива, изсушава и смила на прах. След това прахът се омесва с вода, при нужда с пигменти, и се пресова или екструдира в плочи и пръти.
В този вид материалът все още е мек и чувствителен към вода. Решаващата стъпка е втвърдяването с формалдехид: плочите и прътите се потапят във формалинов разтвор за седмици, а при дебелите профили – дори за месеци. Формалдехидът свързва белтъчните вериги и материалът става твърд, подобен на рог. Едва след това от плочите се изрязват и стругуват копчета, пробиват се отвори и се полират.
Името „галалит“ идва от гръцките думи gala (мляко) и lithos (камък) – буквално „млечен камък“.
Меланжирани полиестерни копчета PG 265 Col 7 – лъскави кафяви със светла шарка
Полиестерни копчета PPB 0022
Тъмносиви корозо копчета CB5001 с 4 отвора
Кратка история
Материалът е създаден в Германия в края на XIX век от химиците Адолф Шпителер и Вилхелм Криш и бързо намира приложение като заместител на по-скъпите рог, кост и слонова кост. Свързва се и с една популярна легенда: котка преобърнала шишенце с формалдехид в паничката си с мляко и на сутринта там имало твърда, рогоподобна маса. Историята почти сигурно е по-скоро анекдот, отколкото факт, но обяснява химията доста добре.
Галалитът се използва широко за копчета от началото на XX век. Най-силните му години са 20-те и 30-те: епохата на ар деко, когато модата иска ярки цветове, геометрични форми и мраморни ефекти. Казеиновите копчета могат да се боядисват във всякакъв цвят – от слонова кост до наситено червено, зелено и синьо – и да се комбинират в многоцветни слоеве. Освен копчета от галалит се правят гребени, шноли, писалки, бижута и дръжки.
След Втората световна война казеинът постепенно отстъпва. Синтетичните пластмаси – полиестер, урея, по-късно и други – се леят и пресоват много по-бързо, не изискват месеци втвърдяване и не зависят от млечната суровина. Галалитът остава в малки количества и в историята на дизайна.
Силни и слаби страни
| Силни страни | Слаби страни |
|---|---|
| понася топлината на ютията по-добре от другите пластмаси на 20-те и 30-те години | поема влага – набъбва, изкривява се и се напуква („кракелира“) |
| оцветява се в ярки, наситени цветове | не е устойчив на киселини и основи |
| топъл допир, подобен на рог | дълъг производствен цикъл – седмици до месеци |
| добре се обработва на струг и полира до блясък | не може да се разтопи и прелее – само механична обработка |
| суровината е възобновяема | втвърдяването с формалдехид поставя въпроси за химията и безопасността |
Грижа за винтидж дрехи с казеинови копчета
Ако имате винтидж палто, жилетка или рокля с галалитови копчета, основното правило е: пазете ги от вода. Казеинът набъбва и се изкривява при накисване, а след изсъхване може да се напука на фина мрежа.
- Предпочетете ръчно пране или почистване на петна, без накисване на зоната с копчетата.
- Ако дрехата трябва да се изпере изцяло, отстранете копчетата и ги пришийте отново след това.
- Избягвайте алкални перилни препарати и оцет – киселините и основите разграждат материала.
- Гладене – около копчето, а не върху него, въпреки че казеинът понася топлината по-добре от другите ранни пластмаси.
- Съхранение – на сухо място, без резки промени във влажността.
- Почистване на самото копче – с леко навлажнена кърпа, след което веднага подсушете.
Съвет: ако едно винтидж копче липсва, не търсете абсолютно същото – по-реалистично е да подмените целия комплект с ново, подобно копче. Така дрехата ще изглежда цялостна, а оригиналните копчета можете да запазите.
Завръщане като биоматериал?
С търсенето на алтернативи на пластмасата от петрол казеинът отново привлича внимание. Суровината е възобновяема и често е страничен продукт от млечната индустрия, а материалът е биоразградим при подходящи условия. Има обаче две важни уговорки. Първо, традиционното втвърдяване изисква формалдехид – вещество, което се регулира строго в текстила. Второ, казеинът е животински продукт, т.е. не е веган. Затова днес казеиновите копчета се произвеждат в малки количества, а разговорът за „новия галалит“ се води най-вече около нови методи за втвърдяване с по-безопасни вещества.
Съвременни алтернативи
Ако харесвате визията на галалита, но ви трябват копчета за серийно производство:
- Корозо – растителен, веган, с подобен топъл допир и способност да приема багрила. Вижте корозо копчетата на Bul-tex в единадесет цвята.
- Полиестер – за ярки цветове, мраморни и слоести ефекти в стила на ар деко. Разгледайте полиестерните копчета.
- Урея – когато е важна устойчивостта на топлина и пране. Ще я намерите в общата колекция копчета.
Казеинови копчета не са част от асортимента на Bul-tex. Ако подготвяте винтидж или ретро колекция и търсите копчета с подобна визия, пишете ни – ще предложим най-близкия вариант от нашите материали. Повече за историята и материалите на копчетата ще намерите в статиите ни за копчета.
Често задавани въпроси
Как да разпозная казеиново копче?
Копчетата от галалит са по-тежки от съвременния полиестер, с топъл допир и често с наситени, леко „млечни“ цветове. При затопляне (например потъркване) някои отделят слаб мирис, напомнящ изгорено мляко. Внимавайте с тестове, които могат да повредят копчето.
Безопасни ли са винтидж казеинови копчета?
За носене – да, при нормална употреба. Не ги давайте на малки деца и не ги използвайте в нови бебешки дрехи.
Галалитът и бакелитът едно и също ли са?
Не. Бакелитът е фенолформалдехидна смола, изцяло синтетична. Галалитът е на основата на млечен белтък.













